Произношение и азбука
Испанският се чете почти както се пише. Ето буквите, които се четат различно от очакваното:
| Буква | Звук | Пример |
|---|---|---|
| c + e, i | с (Лат. Америка) / θ като англ. th (Испания) | cena, cine |
| c + a, o, u | к | casa, cosa |
| z | като c + e/i | zapato, luz |
| qu + e, i | к (u не се чете) | queso, quiero |
| g + e, i / j | х (гърлено) | gente, jamón |
| gu + e, i | г (u не се чете) | guerra, guitarra |
| gü | гу | pingüino |
| h | не се чете | hola, hora |
| ll / y | й (в някои страни ж/ш) | llamar, yo |
| ñ | н + й | niño, año |
| r | леко р; в началото на думата силно | pero, rojo |
| rr | силно, вибриращо р | perro |
| v | почти като б | vino, vivir |
| ch | ч | chico, noche |
Внимание: pero (но) и perro (куче) се различават само по силата на r.
Ударение и знаци
1. Думи, завършващи на гласна, n или s: ударението е на предпоследната сричка: casa, hablan, libros.
2. Думи, завършващи на друга съгласна: ударението е на последната сричка: hablar, ciudad, español.
3. Когато правилото не важи, се слага знак (tilde): café, árbol, canción, teléfono.
Знакът сменя смисъла
tú ти / tu твой
él той / el членът
sí да / si ако
mí мен / mi мой
qué какво? / que че, който
más повече / mas но (книжовно)
Въпросът и удивлението се отварят с обърнат знак: ¿Cómo estás? ¡Hola!
Членове и род
| м.р. ед. | ж.р. ед. | м.р. мн. | ж.р. мн. | |
|---|---|---|---|---|
| Определен (-ът, -та) | el | la | los | las |
| Неопределен (един, някакъв) | un | una | unos | unas |
Сливане
a + el = al (voy al cine) · de + el = del (el libro del profesor)
Как да позная рода
-o обикновено м.р.: el libro
-a обикновено ж.р.: la casa
-ción, -sión ж.р.: la canción
-dad, -tad ж.р.: la ciudad
-ma (гръцки) м.р.: el problema
-or обикновено м.р.: el color
Изключения за запомняне
el día денят
el mapa картата
el idioma езикът
el sofá диванът
la mano ръката
la foto снимката
la moto мотоциклетът
la radio радиото
Ж.р. думи, започващи с ударено a-, взимат el в единствено число: el agua fría, но las aguas.
Множествено число
| Завършва на | Добавя се | Пример |
|---|---|---|
| гласна | -s | libro → libros |
| съгласна | -es | ciudad → ciudades, papel → papeles |
| -z | -ces | lápiz → lápices, vez → veces |
| -ión | -iones (без знак) | canción → canciones |
Смесена група (мъже и жени) е в м.р.: los padres = родителите, los hermanos = братята и сестрите.
Прилагателни
Обикновено стоят след съществителното и се съгласуват по род и число: un coche rojo, una casa roja, coches rojos.
| Тип | м.р. | ж.р. | мн.ч. |
|---|---|---|---|
| -o | alto | alta | altos / altas |
| -e | grande | grande | grandes |
| съгласна | fácil | fácil | fáciles |
| националност | español | española | españoles / españolas |
Сравнение
más ... que по-... от
menos ... que по-малко ... от
tan ... como толкова ... колкото
el más ... най-...
mejor / peor по-добър / по-лош
mayor / menor по-голям / по-малък (по възраст)
-ísimo много: guapísimo
Пред съществително в ед.ч. някои се съкращават: bueno → buen día, malo → mal tiempo, grande → gran ciudad (= велик).
Лични местоимения
| Испански | Български | Бележка |
|---|---|---|
| yo | аз | |
| tú | ти | неофициално |
| él / ella / usted | той / тя / Вие | usted (Ud.) спряга като 3 л. ед.ч. |
| nosotros / nosotras | ние | -as, ако са само жени |
| vosotros / vosotras | вие | само в Испания |
| ellos / ellas / ustedes | те / Вие (мн.) | в Лат. Америка ustedes = и „вие“ |
Местоимението обикновено се изпуска, защото окончанието показва лицето: Hablo español = (Аз) говоря испански.
Обектни местоимения
| Лице | Пряко (кого/какво) | Непряко (на кого) | След предлог |
|---|---|---|---|
| аз | me | me | mí (conmigo) |
| ти | te | te | ti (contigo) |
| той / тя / Вие | lo / la | le | él / ella / usted |
| ние | nos | nos | nosotros |
| вие | os | os | vosotros |
| те / Вие | los / las | les | ellos / ellas |
Място
Пред спрегнатия глагол: Te quiero. Lo veo.
Залепени за инфинитив, герундий или заповед: Quiero verlo. Estoy mirándola. ¡Dímelo!
Непрякото е преди прякото, а le/les стават se пред lo/la: Se lo doy (давам му го).
Притежателни
| Чий | Пред съществително | Самостоятелно |
|---|---|---|
| мой | mi / mis | mío, mía, míos, mías |
| твой | tu / tus | tuyo, tuya… |
| негов, неин, Ваш | su / sus | suyo, suya… |
| наш | nuestro, nuestra, nuestros, nuestras | същото |
| ваш | vuestro, vuestra… | същото |
| техен | su / sus | suyo, suya… |
mi casa, mis libros · Es mío. За яснота вместо su: la casa de él / de ella.
Показателни
| м.р. | ж.р. | м.р. мн. | ж.р. мн. | среден | |
|---|---|---|---|---|---|
| този (до мен) | este | esta | estos | estas | esto |
| онзи (до теб) | ese | esa | esos | esas | eso |
| онзи (далеч) | aquel | aquella | aquellos | aquellas | aquello |
Наречия за място: aquí / acá (тук), ahí (там, близо), allí / allá (там, далеч).
Правилни глаголи: окончания
Има три групи според инфинитива: -ar (hablar), -er (comer), -ir (vivir). Махаш окончанието и добавяш новото.
Сегашно време (presente)
| -ar: hablar | -er: comer | -ir: vivir | |
|---|---|---|---|
| yo | hablo | como | vivo |
| tú | hablas | comes | vives |
| él/ella/Ud. | habla | come | vive |
| nosotros | hablamos | comemos | vivimos |
| vosotros | habláis | coméis | vivís |
| ellos/Uds. | hablan | comen | viven |
Минало свършено (pretérito indefinido)
| -ar | -er / -ir | |
|---|---|---|
| yo | hablé | comí |
| tú | hablaste | comiste |
| él/ella/Ud. | habló | comió |
| nosotros | hablamos | comimos |
| vosotros | hablasteis | comisteis |
| ellos/Uds. | hablaron | comieron |
Минало несвършено (imperfecto)
| -ar | -er / -ir | |
|---|---|---|
| yo | hablaba | comía |
| tú | hablabas | comías |
| él/ella/Ud. | hablaba | comía |
| nosotros | hablábamos | comíamos |
| vosotros | hablabais | comíais |
| ellos/Uds. | hablaban | comían |
Бъдеще (futuro): към целия инфинитив
hablaré, hablarás, hablará, hablaremos, hablaréis, hablarán (еднакво за трите групи).
Сложни и описателни форми
he hablado говорил съм (haber + -ado/-ido)
estoy hablando говоря в момента (estar + -ando/-iendo)
voy a hablar ще говоря (ir a + инф.)
tengo que hablar трябва да говоря
acabo de hablar току-що говорих
¡Habla! Говори! (заповед за tú = 3 л. ед.ч.)
haber в сегашно: he, has, ha, hemos, habéis, han.
Спрегатор на основни глаголи
Избери глагол. Неправилните форми са оцветени.
Глаголи със смяна в корена
В сегашно време ударената гласна в корена се променя. nosotros и vosotros остават без промяна (модел „обувка“).
| Промяна | Пример | Други глаголи |
|---|---|---|
| e → ie | pienso, piensas, piensa, pensamos, pensáis, piensan | querer, empezar, entender, preferir, cerrar, sentir |
| o → ue | puedo, puedes, puede, podemos, podéis, pueden | dormir, volver, encontrar, contar, costar, morir |
| u → ue | juego, juegas, juega, jugamos, jugáis, juegan | само jugar |
| e → i | pido, pides, pide, pedimos, pedís, piden | servir, repetir, seguir, vestir |
Глаголи с неправилно „yo“
hacer hago
poner pongo
salir salgo
tener tengo
venir vengo
decir digo
traer traigo
conocer conozco
saber sé
ver veo
dar doy
estar estoy
Промени в правописа
За да се запази звукът: llegar → llegué, buscar → busqué, empezar → empecé (само за yo в минало свършено).
Ser или estar (съм)
| SER: какво е | ESTAR: как и къде е |
|---|---|
| Самоличност: Soy Svetoslav. | Местоположение: Estoy en Sofía. |
| Професия: Es médico. | Състояние: Estoy cansado. |
| Произход: Somos de Bulgaria. | Настроение: Está feliz hoy. |
| Характер, външност: Es alto y simpático. | Действие в момента: Estoy comiendo. |
| Час и дата: Son las tres. Es lunes. | Резултат: La puerta está abierta. |
| Материал, собственост: Es de madera. Es mío. | Временен вид: ¡Qué guapa estás! |
| Къде се провежда събитие: La fiesta es en mi casa. |
Смисълът се сменя
ser aburrido скучен е
estar aburrido скучае му
ser listo умен е
estar listo готов е
ser malo лош е
estar malo болен е / развален
Hay и изрази с tener
hay = има (съществува), за ед. и мн.ч.: Hay un problema. Hay muchos libros. Минало: había / hubo, бъдеще: habrá.
hay que + инф. = трябва (безлично): Hay que estudiar.
Tener там, където на български е „съм“
tener ... años на ... години съм
tener hambre гладен съм
tener sed жаден съм
tener frío / calor студено / горещо ми е
tener sueño спи ми се
tener prisa бързам
tener miedo страх ме е
tener razón прав съм
tener suerte имам късмет
tener ganas de искам ми се да
tener que + инф. трябва да
Gustar (харесвам)
Работи като „нещо ми харесва“: глаголът се съгласува с нещото, а не с човека.
| ед.ч. / инфинитив | мн.ч. | |
|---|---|---|
| (a mí) | me gusta | me gustan |
| (a ti) | te gusta | te gustan |
| (a él / ella / Ud.) | le gusta | le gustan |
| (a nosotros) | nos gusta | nos gustan |
| (a vosotros) | os gusta | os gustan |
| (a ellos / Uds.) | les gusta | les gustan |
Me gusta el café. Me gustan los perros. Me gusta leer. A mí también. A mí tampoco.
Така работят и: encantar (обожавам), interesar, doler (боли), importar, parecer.
Възвратни глаголи (-se)
Като българските „се/си“. Местоимението отива пред глагола.
| llamarse (казвам се) | |
|---|---|
| yo | me llamo |
| tú | te llamas |
| él/ella/Ud. | se llama |
| nosotros | nos llamamos |
| vosotros | os llamáis |
| ellos/Uds. | se llaman |
levantarse ставам
acostarse лягам си (o→ue)
ducharse къпя се
vestirse обличам се (e→i)
sentarse сядам (e→ie)
despertarse събуждам се (e→ie)
irse тръгвам си
quedarse оставам
Кога кое време
| Време | Кога | Пример |
|---|---|---|
| Presente | сега, навици, близко бъдеще | Trabajo cada día. |
| Estar + -ando | точно в момента | Estoy leyendo. |
| Pretérito perfecto | минало, свързано с днес (hoy, esta semana, ya, nunca) | Hoy he comido paella. |
| Indefinido | завършено действие в миналото (ayer, en 2020) | Ayer comí paella. |
| Imperfecto | описание, навик в миналото, фон | De niño jugaba al fútbol. |
| Ir a + инф. | планове | Voy a viajar. |
| Futuro | бъдеще, предположение | Mañana lloverá. |
Indefinido срещу imperfecto: Leía (фон) cuando sonó (събитие) el teléfono = Четях, когато телефонът звънна.
Числа
0 до 30
0 cero
1 uno / una
2 dos
3 tres
4 cuatro
5 cinco
6 seis
7 siete
8 ocho
9 nueve
10 diez
11 once
12 doce
13 trece
14 catorce
15 quince
16 dieciséis
17 diecisiete
18 dieciocho
19 diecinueve
20 veinte
21 veintiuno
22 veintidós
23 veintitrés
24 veinticuatro
25 veinticinco
26 veintiséis
27 veintisiete
28 veintiocho
29 veintinueve
30 treinta
Десетици (31 нататък с „y“)
31 treinta y uno
40 cuarenta
50 cincuenta
60 sesenta
70 setenta
80 ochenta
90 noventa
99 noventa y nueve
Стотици и хиляди
100 cien
101 ciento uno
200 doscientos/as
300 trescientos
400 cuatrocientos
500 quinientos
600 seiscientos
700 setecientos
800 ochocientos
900 novecientos
1 000 mil
2 000 dos mil
1 000 000 un millón
2 000 000 dos millones
2026 = dos mil veintiséis. 1985 = mil novecientos ochenta y cinco. Mil не се казва „un mil“. Стотиците се съгласуват по род: doscientas personas.
Редни числа
1. primero (primer)
2. segundo
3. tercero (tercer)
4. cuarto
5. quinto
6. sexto
7. séptimo
8. octavo
9. noveno
10. décimo
Пред м.р. съществително: el primer día, el tercer piso. Над 10 обикновено се ползват бройни: el siglo veintiuno.
Час, дни, месеци
Колко е часът?
¿Qué hora es? Колко е часът?
Es la una. 1:00
Son las dos. 2:00
Son las tres y cuarto. 3:15
Son las cuatro y media. 4:30
Son las cinco menos cuarto. 4:45
Son las seis y diez. 6:10
¿A qué hora? В колко часа?
A las ocho. В осем.
de la mañana / tarde / noche сутринта / следобед / вечерта
mediodía / medianoche обед / полунощ
Дни (с малка буква)
lunes понеделник
martes вторник
miércoles сряда
jueves четвъртък
viernes петък
sábado събота
domingo неделя
el lunes = в понеделник, los lunes = всеки понеделник.
Месеци
enero януари
febrero февруари
marzo март
abril април
mayo май
junio юни
julio юли
agosto август
septiembre септември
octubre октомври
noviembre ноември
diciembre декември
Сезони и време
la primavera пролет
el verano лято
el otoño есен
el invierno зима
hoy / ayer / mañana днес / вчера / утре
anteayer / pasado mañana онзи ден / вдругиден
la semana / el mes / el año седмица / месец / година
ahora / luego / después сега / после / след това
siempre / nunca / a veces винаги / никога / понякога
Дата: Hoy es (el) 10 de noviembre de 2026. Първо число: el uno / el primero de mayo.
Въпросителни думи
¿Qué? Какво? Какъв?
¿Quién? / ¿Quiénes? Кой? Кои?
¿Dónde? Къде?
¿Adónde? Накъде?
¿De dónde? Откъде?
¿Cuándo? Кога?
¿Cómo? Как?
¿Cuánto/a? Колко? (неброимо)
¿Cuántos/as? Колко? (броимо)
¿Cuál? / ¿Cuáles? Кой (от няколко)?
¿Por qué? Защо?
porque защото
¿Para qué? За какво? С каква цел?
Предлози
a към, в (час); лично „a“ пред хора
de от, на (притежание)
en в, на (място, превоз)
con / sin с / без
desde / hasta от / до
entre между
sobre върху, за (тема)
encima de / debajo de над / под
delante de / detrás de пред / зад
al lado de до, близо до
cerca de / lejos de близо до / далеч от
dentro de / fuera de вътре в / извън
enfrente de срещу
antes de / después de преди / след
Лично „a“: пред пряк обект човек: Veo a María. Но: Veo la casa.
Por или para
| PARA: цел, посока | POR: причина, път, размяна |
|---|---|
| Цел: Estudio para aprender. | Причина: Gracias por todo. |
| Получател: Es para ti. | През, по: Paseo por el parque. |
| Посока: Salgo para Madrid. | Средство: por teléfono, por email |
| Срок: para el lunes | Част от деня: por la mañana |
| Мнение: Para mí, es fácil. | Размяна, цена: Lo compré por 10 euros. |
| Продължителност: por dos horas |
Отрицание
no стои пред глагола: No hablo francés. Двойното отрицание е правилно: No veo nada.
algo / nada нещо / нищо
alguien / nadie някой / никой
siempre / nunca винаги / никога
también / tampoco също / също не
alguno / ninguno някакъв / никакъв
ya / todavía no вече / още не
Основни думи
Цветове
rojo червен
azul син
verde зелен
amarillo жълт
negro черен
blanco бял
gris сив
naranja оранжев
rosa розов
marrón кафяв
morado лилав
Семейство
el padre / la madre баща / майка
los padres родители
el hermano / la hermana брат / сестра
el hijo / la hija син / дъщеря
el abuelo / la abuela дядо / баба
el esposo / la esposa съпруг / съпруга
el novio / la novia приятел / приятелка
el tío / la tía чичо / леля
el primo / la prima братовчед/ка
el amigo / la amiga приятел/ка
Чести наречия и съюзи
y / o / pero и / или / но
muy / mucho много (+ прил.) / много (+ гл., същ.)
poco / bastante малко / доста
bien / mal добре / зле
aquí / allí тук / там
también също
solo само
si ако
cuando когато
entonces тогава, значи
muy + прилагателно/наречие: muy bueno. mucho + глагол/съществително: trabajo mucho, mucha gente.
Основни фрази
Hola / Adiós Здравей / Довиждане
Buenos días Добро утро
Buenas tardes / noches Добър ден (след обяд) / вечер
¿Qué tal? / ¿Cómo estás? Как си?
Muy bien, gracias Много добре, благодаря
Me llamo... Казвам се...
Mucho gusto / Encantado Приятно ми е
Por favor Моля (при молба)
Gracias / De nada Благодаря / Няма защо
Perdón / Lo siento Извинете / Съжалявам
No entiendo Не разбирам
¿Puede repetir? Може ли да повторите?
Más despacio, por favor По-бавно, моля
¿Cuánto cuesta? Колко струва?
¿Dónde está el baño? Къде е тоалетната?
La cuenta, por favor Сметката, моля
Hasta luego / mañana До после / утре
¡Claro! / Vale Разбира се! / Добре
Нищо не е намерено. Опитай друга дума.